Първите жени полицаи в света
В една свежа сутрин през септември 1906 година в Ню Йорк надзирател на пивоварна патрулира в склад в Манхатън, когато се намира необикновен чувал от плат. Той деликатно отваря чувала и вътре – за негов смут – открива обезглавен торс. Градът е изпълнен с най-различни разкази за това, което Пенсилванският The Morning Call назовава „ най-мрачната тайнственост, с която се е сблъсквал Ню Йорк “, когато полицейското ръководство в Ню Йорк (NYPD) получава информация за странни събития и случки в жилищна постройка покрай пивоварната. В една от стаите живеят трима братя: 10-годишно дете и двама мъже, само че един от последните мистериозно липсва. Вестниците в детайли разказват по какъв начин, макар многото отвратителни улики, които сочат към другия брат, полицията няма неоспорими доказателства.
Служителите поверяват младото момче на грижите на Ада Мъри, матрона в локалния полицейски сектор. В един отчет написа по какъв начин детето „ не е разговаряло с нея нито минута, до момента в който не избухва: „ Видях по какъв начин брат ми зави главата на другия ми брат в хартия и излезе с нея. “ Хиляди поданици на Ню Йорк се събират да гледайте по какъв начин полицейска кола води килъра. Те хващат виновника с помощта на матроната, като рапорти от това време загатват, че нейното въздействащо морално женско наличие, караха момчето да разкрие всичко.
Ада Мъри, ирландска имигрантка, е от първото потомство дами в полицията. Феминистки и други сходни организации от 19 век от дълго време организират акция за въвеждане на дами в полицията, като настояват, че те ще защищават дамите като цяло от несправедливостите на наказателноправната система. През 1889 година законодателят на щата Ню Йорк дава отговор на техните апели със закон, който вкарва матрони във всички сектори.
Матроните дават отговор за грижите за гарата и арестуваните в него дами и деца. По време на дългите си наряди те претърсват задържаните дами, оправят се с бездомни и пияни арестантки, дават отговор на незабавни медицински обстановки и се грижат за изгубени деца. Полицията в Ню Йорк наема най-вече бели дами от работническата класа – защото приемният изпит за държавна работа дискриминира афро-американските кандидатки – а доста матрони са вдовици със фамилни връзка с полицията.
Веднага служителите на реда стартират да арестуват повече дами, знаейки, че те ще са работа на друга жена: матроните се считат за по-способни да схващат, работят и разпитват арестувани дами, в сравнение с мъжете. Например, в шести регион броят на арестите на дами, се усилва с съвсем 8% за две години.
Амбициозните матрони печелят доверието на арестувани дами и младежи и оказват помощ при тежки следствия. Докато мнозина се радват на тези опция да покажат своите разследващи качества, задържаните постоянно не харесват новата роля на дамите в полицията. Мери Съливан, която се причисли към Ню Йоркската полиция през 1911 година, декларира, че „ затворничките доста се възмущават от наличието “ й, защото тя разбива „ кокетната роля, която дамите пандизчии и очевидци постоянно обичат да поемат и която мъжете нормално предизвикват “.
В началото на 20 век дамите се потвърждават като опитни следователи. Сред най-известните са: Кейт Уорн, разузнавач на Американския съюз за революция и една от най-хубавите чиновници на фамозната Национална детективска организация Пинкертън; Мери Холанд, специалист по пръстови отпечатъци и основен консултант на полицейското ръководство в Чикаго; и Нели Блай, която прекарва под прикритие 10 дни в лудница и става най-известният кореспондент на New York World.
За да хване гадателки, нередовни лечители и особено такива, които вършат незаконни аборти, полицията разчита на показанията на свидетелки. И въпреки всичко дамите – извършителки или жертви на тези закононарушения – постоянно се двоумят да свидетелстват, страхувайки се да не издадат инцидентно свои провинения или по различен метод да се посрамят. Тук се намесва полицайката.
С разнообразни функции и помощни средства – костюми, непознати акценти или езици… – матроните влизали под прикритие и организират секрети наблюдения. Мери Съливан проверява стотици гадателки – на длан, ясновидки, нумероложки, хипнотизаторки и астроложки – за които тя твърди, че крадат 125 милиона $ от клиентите си всяка година. Представяйки се за клиент, Съливан посещава една гадателка, в чиято прическа крие слушалка, през която неин помощник й дава улики за клиентите. Друг човек от екипа й пък претърсва саката на клиентите в чакалнята (матроната скоро се научава да носи полицейската си значка в чантата).
В автобиографията си „ Моят двоен живот “ Съливан разкрива, че има персонална връзка с тези случаи. Тъй като майка й е тежко подведена от подправени прогнози, това „ ми достави двойно наслаждение да извадя значката си пред учудена гадателка и да й кажа, че… е на път да се повози “.
